автор: Heretic

Чедата ми от нощната ми утроба са родени. Премръзнали от черния студ, забравили за всяка радост.
Ето го Абадон - Разрушителят на светове... милият ми той. Колко реки е напълнил с кръв, но амбициите му за унищожаване на това място от вътрешния човешки космос - Рай, са болни.

Самаел - Винаги е искал да бъде един от Архидемоните, и до голяма степен е успял да си спечели кървавата слава. Но напоследък налита на по-голямата си сестра - Левиатан. Какво да се прави. Такъв е живота.

Велзевул, къде си проклетнико... пак с тези мухи играеш а? Целият си се изцапал... бива ли така??? Копелеш си, да знаеш ей!

Дъщеричката ми Астаротх прекалява с тиранията си в нейното царство - Инферналната Бездна... казвам й, да спре с таз нейна проклетия, но тя на инат продължава да мъчи демоните от ниските йерархии. Какво да се прави... о Сатана, тази дума е вреден навик...

Левиатан не ми е истинска дъщеря... даже се обяви за по-силна от мен... ноктурналния си нрав и сили ще покажа тази седмица...

Маммон този мой близък братовчед прекалява със сребролюбието си и паричните измами и кражби... голям негодяй е...

За какво ли пиша това отворено писмо/гримоар? Не знам... просто семейството ми е проклето и отвратително...
Какво да се прави... пак го казах!

Подпис: Нахема