Накъде ме носи
вятърът
моето сърце
моят разум
надолу
към града
отвъд
зеленото
на размитите хълмове
чуждите жени
към
луната
замъглено
бяла
и червена
върху празната
ограда на църковния двор
в гората
която черна
протяга краката си
и се смее
в езерцето
литват нагоре
диви
с удар на крилата
забравени птици
накъде
моят вятър
моето сърце
моят разум
моят плач?