автор: Rimoza

Коварна злобна клевета,
почерни бялата мечта,
в облак радостта се скри,
дъжд кален в сърцето вали.
Агонизират моите крила,
обречени без полет сега,
интрига почерни моя ден,
погреба изгрева нероден,
осъди истината на смърт,
кърви от рани земния ми път.
Кръстопътно вярата ми умира,
и слънчева дъга не пулсира,
в небето лишено от светлина,
виновна аз съм без вина,
погребах най-красивата мечта,
сега се уча да оцелявам в смъртта,
и знам някой ден ще се преродя,
и с бяла прошка ще си отмъстя...