Цветята ронят сухи листи
протягат черни пръсти към стъклата.
Улавят паяжини скрити
и чакат – есента да ги догони.
Дърветата заспиват тихи,
засипали пръстта с плътта си.
Оставят жълтото на уличните лампи
и чакат зимата да ги разсъблече до корен.
Лъчите падат към земята,
насечени от клоните на кестен.
Фучи през дланите ми вятър –
короните с листа са спомен.