автор: DenSiana

Мълчи, не премълчава
и чака да премине
погрешната представа,
с броенето на дните,

Един след друг ги пъди
след кърваво обикване,
така обичат лудите,
крещейки до притихване,
така събличат жадните
и пият до пресъхване
на вяра и на обещания,
едно безслено мръкване...
И искат, до последното последно,
което дълго се изплаща после,
до дъното на всекидневното,
до утрото на невъзможното.

Не бяха до поискване
сълзите по чаршафите,
а отесня от стискане,
сърцето, ех проклятие,
а взимано е, ала не е взето,
за даване не е останало
и в дъното на всички питиета,
се давят немите разпятия...

Вали, не превалява,
а сушата е утро,
в очите й остават,
така обичат лудите...