автор: daik

Събуди ме!
Кратко слънце ще имаме днес.
Като въглен който в живеца ни тлее,
от съня несънуван излез.
Събуди ме преди да изгрееш!
От гласът ти,
от шепота тих,
светлина да намерят очите,
и което със тяло открих
да отвори вратите
на дните…
Събуди ме когато
твоят дъх е грижовния път
на треви прегоряли от лято
и приема земята плодът
на мечтите ни земни.
Събуди ме сега…
през ноември.
За да има луна.
Топъл сън постеля да гъне.
Събуди ме така…
за да съмне!