автор: fightingone

Днес Роджър Макгъф има рожден ден. Тук, освен мен, той има още почитатели. Нека му се порадваме заедно!

“... И понеже винаги мисля за хората с добро, очаквам и те да мислят за мен по същия начин. Защо пък да не ме харесат? Ето, мил човек съм, за Бога, и точно тогава ще се намери някой да ме оплюе... Веднъж, преди години посетих Долината на смъртта и си донесох от там преспапие скорпион. Винаги, когато някой пусне лоша критика за мен изписвам името му на бял лист и минавам отгоре с преспапието. Хубавото в цялата работа е, че след години, когато се върна към тези имена, те вече не значат нищо ..... Понякога ми се струва трудно да давам интервюта, защото постоянно се терзая, че изреченията могат да се построят по хиляди начини. Коя дума да избера? Коя? Паника! Писането е една възможност да събера всички думи заедно.” (Малък откъс от интервю на Кристина Патерсън с Роджър Макгъф)

Роджър Макгъф е роден на 9 ноември 1937 в Ливърпул, Англия. Завършва Сейнт Мерис Колидж в Ливърпул и Хъл Юнивърсити. Преподава в различни колежи и висши училища вкл. Колежа по изкуствата в Ливърпул. От 1963 до 1973 пее в музикално-поетичната поп-група “The Scaffold“/”Ешафод”/, в която свири и братът на Пол Макартни. Групата свири в известния клуб “Кавън”, където Битълсите започват своята кариера. Поетичният талант на Макгъф добива признание в края на шейсетте, когато стиховете му са включени в най-значителната антология на модерната британска поезия “Модерни поети” заедно с други двама “ливърпулски поети”: Ейдриън Хенри и Брайън Патън. Роджър Макгъф е удостоен с много престижни награди за поезия на Великобритания, включително почетната титла на град Ливърпул; той пише пиеси, книги за деца, освен това води предавания по БиБиСи и курсове по поезия, пише сценарии за филми и текстове за песни. Роджър Макгъф живее в Лондон със съпругата и двете си деца.

Другите за него:

“Преди 40 години същият този стеснителен ливърпулец покани поезията на танц. От тогава всички ние, читатели и поети, излязохме от тихите библиотеки, от сериозните университети и се присъединихме към купона.”
(Карол Ан Дафи)

“Макгъф допринесе за британската поезия с това, с което шампанското допринася за сватбата”
(Чарлз Козли)

ти и твоите странности


все по-често напоследък
посягаш към своята чанта
(която ти подарих преди
няколко коледи)
и вадиш чифт мъртви котки
одрани и лъскави
като опакото на език
или стари левкопласти
с полепнали буболечки
които хвърляш в очите ми
и се смееш жестоко
защо?
независимо, че с теб остаряхме заедно
и моите целувки вече не са функционални
аз все още те обичам
теб и твоите странности

Роджър Макгъф