автор: Alba

мога да нагазя до колене
с къстче хляб в ръце,
с чаша вино от сърце
и с твоята компания в ума,
която безспирно ме превежда,
от чудни мостове с бели сталактити
на чар в огледало,
от пчелни кутийки с мед от слънчоглед
на огънче в поглед,
от водна молекула с музикален тон
на вълна в море

Моля те, не ме карай да плувам!