автор: fustu4ko

От сън в живот и пак обратно
прескачам и се будя Утре.
Комай наместо новото начало
дочаках бръчките и бели кичури.
Свети Мина ме е целунал по челото
преди да се родя отново,
за туй все във изгубените каузи
се вкопчвам като за последно
и всеки път кръвта нахлува
и бучи в ушите- да напомни
срещата със замната повърхност,
когато пускам ги да си отидат,
за да започнат пак да дишат.
Аман от тая моя прилепчива обич,
която ги души и мачка сякаш
цветята съм пренаторила.
Решавам да отида до морето
да видя как е, когато няма
голите тела да го обичат.
По кални улици минавам само
в далечината- силует на просяк.
Заобикалям- сили нямам
сега за неговата орис.
За моя изненада във морето
накацали са чайки и даже
лодка с двама влюбени,
а на брега стои момче-
след миг до него и момиче.
Уморих се и поне за малко
искам да не мога да обичам.

Ще тръгвам, аз минавам само.

А за морето нямам грижа
сега го топлят лодките
и птичките...