автор: aurora

Пред мене студена пустиня лежи...
Не чувствам тъга, а само тревога,
че онова, което от ляво тежи,
едва ли някога да забравя ще мога...

Зад гърба ми вече няма мостове.
Последния... и той отдавна изгоря...
Път без изход и пропаст кръстосват се,
само болката бавно и тихо изгря.

Вече знам, че няма връщане назад,
всички мостове превърнати са в прах...
Пред мен е пустиня, прилична на Ад...
Продължавам напред, скована от страх.

Страх ме е, че няма да заплача
и дори да съжалявам нямам сили...
Бързо лепкав разстила се здрача...
Даже дърветата клони са свили...
.....
Страхувам се, че в мен сега е празно…
Единствено нещо от ляво тежи…
Изгоряха всички мостове желязни,
а пред мене само пустиня лежи…