автор: sekirata

Навяваш в душата ми
спомен, тъга.
Оставаш в сърцето ми,
болка, нега.
Остави ме ти,
дори не посмя
сбогом да кажеш
на мойта душа.
Страстта ти е болест,
сега е кошмар,
не мога да чакам
за мен си товар!
Така си решил,
но кой ти помага?
На чувствата в мен
недей тъй посяга!
Недей ме поглежда
виновно сега,
не можеш да купиш
с пари любовта!
Слана ме опари,
а ти си роса
за някоя друга.
За мен си дъга!