автор: Heretic

"Майка ти ми каза да го направя, даже ни купи специална камерка да запишем този момент..."
Мразя баща си и майка си. Болката ми понамаля след като вече ги няма на този свят.
Психиатъра ми каза, че лудостта ми се лекува... да, колко му вярвам.
Затвора за душевно болни престъпници просто е ад за моята чувствителна душа.
"Момиченце..." Какво за бога.
"Чуй ме..." О, господи вече наистина съм сигурна, че полудявам!
"Лудостта ти няма значение за мен..." Какво става по дяволите?!
"Стани от леглото и отиди до огледалото си..." Огледало ли? Аз нямам... я чакай. Това от дясната стена е огледало... при това хубаво.
"Хубаво... добре... сега се огледай в него..." Няма какво да губя... нали?
Нищо нередно не виждам... какво е това лице? Не е мое, или е? Не зная. Сякаш губя земята под себе си... "Точно така момиченце. Поеми ме..........."
.................................................................

Част 1

- "Къде съм - мисълта в главата ми се забива като пирон. - Как се озовах в това гробище?"
Шепнещ глас: "Аз те доведох тук момиченце, след като ме прие в огледалото."
- Но кой си ти - гласът ми отекна в мрачната сива обстановка. - защо ми помогна?
Шепнещ глас: Селена аз съм един от личните ти демони. Ти трябва да влезеш в бялата църква зад теб. Вътре те чака вторият ти демон.
- Личните демони не трябва ли да са вътре в мен?
Шепнещ глас: Твоите демони са останали на местата, които за теб имат особено значение.
- Но аз никога не съм била тук - така поне мисля.
Шепнещ глас: Напротив била си... но ще разбереш всичко след срещата си с нея.
- Коя е тя?
Шепнещ глас: Тя е изкривена частица от теб. Влез не се бави момиченце.
Отворих неизмазаните врати на църковния храм, изглежда е изоставен. Вътре беше тъмно... не знам дали да продължа!
Шепнещ глас: Върви, върви. Нищо лошо няма да ти се случи.
Продължавам напред, страхът е изпълнил душата ми. Изведнъж ми дойде странен въпрос в главата:
- Как се казваш?
Шепнещ глас: Ти като дете даваше странни имена на своите демони. За мен избра Крейв.
"Да наистина съм избирала тъпи имена, макар че нямам спомен да съм го правила."
От счупените прозорци на храма се провираше "мръсна" сива светлина, която "осветяваше" скромната обстановка.
Шепнещ глас: Тя е пред теб!
Сърцето ми за миг спря, след като забелязах едно момиченце пред себе си с разкървавени парцаливи дрехи, виолетови блестящи очи и черна коса. Това бях аз като дете. Всички ме мислеха за чудовище, и тази мисъл ги оправдаваше, когато ме тероризираха.
Демоничната ми същност: Радвам се, че дойде. Соковете ми изтекоха докато те чаках Селена. Ела при мен... просто ела... И Ме Приеми!
...............................................................
Събудих се на мръсния под в църквата. Беше ужасно тъмно. Луната осветяваше с мъртвешката си жълта светлина тялото ми. Навън кучетата виеха.
Демоничната Селена: По-добре да се махаме, защото тук бродят твари на нощта, които не би искала да срещнеш.
То би Континоед.