От погледа модър и честен,
с усмивка изстрелян към мен;
от малкия знак тъй уместен
и даден във точния ден;
от сладките думи в душата,
изречени с чувство тогаз;
от трепет, усещан в сърцата
горещо, във същия час;
от топлите длани безмълвно
протегнати силно напред;
от нежни прегръдки напълно
в хармония, смисъл и ред;
от Влюбеност, тихо в лицата,
изваяла своя ням лик;
от лудост, кипяща в телата,
несдържана нито за миг;
от песни и танци безкрайни,
изпълнени с радост и шум;
от ласки, целувки омайни,
засенчващи здравия ум...
до хиляди клетви, дълбоко
отекващи в мойта глава -
изказани с глас, но жестоко
забравени пак след това.
Любов, необятно голяма
изглеждаш понякога ти,
но ето сега пак те няма -
сърцето ми с теб се прости.
Ще дойдеш, аз зная, отново
с магия в случайния ден,
но пак ще си тръгнеш сурово,
оставила дупка във мен.