| Калино, моя изгоро напета!
Към другите добра, към мен - проклета!
Измислил съм сонет от два куплета!
В единия куплет ще се разказва
за топлината в меката ти пазва,
за веждите, очите, рамената,
за талията ти и за бедрата!
А вторият ще е за красотата
на твоята душа, така голяма,
каквато сред жените друга няма!
И ти, при всичкото към мен презрение,
не може да не кажеш с възхищение:
- При всички други дарби, тоз Ангар
оказва се и на сонетите е цар!
Публикувано от BlackCat на 07.11.2006 @ 08:42:01
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Царят на сонетите" | Вход | 3 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Царят на сонетите от boyo на 07.11.2006 @ 09:10:37 (Профил | Изпрати бележка) | Ангар измислил е сонет прекрасен!
Това тук всички ще признаем.
И Калина нежната принцеса,
струва ми се, ще хареса,
защото е с душа на поетеса,
туй любовно откровение
без никакво съмнение!
Ще пристане тя на тоз Ангар,
който казват: на сонетите е цар!
Поздрав! ;-)
|
Re: Царят на сонетите от Kalina на 07.11.2006 @ 10:00:36 (Профил | Изпрати бележка) | Ангаре, Шейкспирт задмина
с тоз сонет за проклета Калина!
То хубу, чи й сал два куплета,
макар чи сида и мисла си дету
кък мужа тъй гулусловну
да са туриш у чуфству либовну!?
(закоту къкту мен ми са гледа
си турил за тебе си 4-5 реда)
Чи пазвата, снагата, бедрата...
(дубре, чи замълча за устата! )
чи учи, хеле веждити вити...
(шса бикнат сички у възхита!)
И къкту та четаф, твурих, мислих,
садЕ ино ми са ф мозък избистри:
Калино, тос Ангар парче е пуетин!
Сонет, чи дрънка! Кат факел свети! :))))
.......
Виждали ли сте, поети,
като факел стих да свети?
Имам аз една поема -
цели три листА заема!
Снощи щом угасна тока
и запалих този стих -
стълбището осветих!
Ангар
.....
Ей тва се сетих:)) |
Re: Царят на сонетите от regina на 07.11.2006 @ 10:02:39 (Профил | Изпрати бележка) | Ти сега, Ангаре, неска, кату стана,
беши ли тавряс шта питам,
и зако ти беши, аче са зафана,
рану отзарана, баш пък със Калина?
Тея деня беши, тиху, мирну ф сайта,
ама щоту мирян та ни бива,
бяс та дръсти, аку са пумайваш,
чи нарочи неска, за джумбиш Калина.
Ама бир, нидей са повеке надява,
вярвам шта намери, коту си пувикал,
ас нише са меся, сал та уривавам,
щоту зная, санким, как вършей Калина...
|
| |