автор: jonkata

При Баба Ези внучка си не глези и Дядо Драго все си гледа благо

Седи си Дядо Драго все си гледа благо насред една зелена морава, пуши въображаемата си лула, върти се около себе си на двукрако столче и се пита:
- Абе, аз, както си се връткам като панаирен пумпал на това двукрако столче, да не взема да падна?
- За пумпал отдавна остаря, старче, но и за панаирджия не ставаш вече - със странни извивки в гласа каза Баба Ези внучка си не глези, поднасяйки сутрешния чай както обикновено в четири следобед.
- Все пак, аз, като продължавам да си се връткам, (за да угодя на бабата) като нещо друго, що не … - продължи да се пита дядото и…
И в този момент, изневиделица, но само за Баба Ези, той така я перна отзад в свивките на коляното, че в края на същия се случи следното импровизирано спортно събитие, коментирано от Драго Благов така:
- Баба Ези, подобно на световен шампион на висок скок, с изнесени напред крака, прелетя над въображаемата летва и с едно страшно бум-м се стовари на задните си части точно до масичката за чай. Подложните чинийки, притеснени да не изпуснат второто място в шампионата, в измислената от тях дисциплина "скок отвисоко", с подобаващ трясък тупнаха на своите си задни части близо до тези на бабата. А за чашките, не питайте. Те, видимо засрамени от единствено вакантното трето място, не изсипаха, ами направо изплюха чая на два метра разстояние от плоските си съотборници в наскоро освежената дисциплина "скок надалеко".
Ставайки тържествено, за да заеме мястото си на почетната стълбица, Баба Ези разпери ръце в прилив на радост и така перна врата на спортния коментатор, че го похлупи по очи точно върху неизпития чай.
И така, уважаеми телевизионни зрители и радиослушатели, самозваният спортен коментатор зае полагащото му се четвърто място в още веднъж освежената от него дисциплина "скок надалеко".
Заели достойните си места в многобоя, нашите герои "слязоха от почетната стълбичка", т.е. станаха от земята, "свалиха медалите от вратовете си", т.е. избърсаха чая от лицата си, и се прибраха вкъщи.

Тази, вляво от черковния двор, е тяхната къща. Допреди съвсем малко те си живееха в чуден мир и скучен сговор, докато у тях не се засели внучката им Джоди на училище не й се ходи.
Тъкмо сега, както вече споменах, Джоди пристигна при баба си с такси, което дядо й плати, и още от пътната врата звънко викна:
- Бабо, бабче - е, ела да ме посрещнеш, че вече съм свободна да живея на село. Няма да ходя повече на училище, свърших. То и без друго е пълно с деца, а и на училището изобщо не му е до мене. Пък и не виждам на какво повече ще ме научат там.
- И какво смяташ, че ще правиш при нас, свободна госпожице ? - попита Баба Ези. - Тук дори животните учат. Никой не си седи просто така, ей тъй, на свобода. Но да речем, че това някак си се уреди. Какво ще кажат майка ти и баща ти за твоята селска свобода?
- Каква ти селска свобода, бе бабо? Защо преместваш левите ми думи вдясно? И мен, и мама, и тате така ще объркаш - запротестира Джоди.
- Те ми заявиха, че не желаят за дъщеря такова палаво и полуграмотно момиченце като мен, и аз си взех най-необходимото, и ето ме тук.
За Баба Ези се знаеше, че не си избира внуците, ами ги отглежда такива, каквито са си. А колкото до дядо Драго, той и със, и без внуци все си гледаше благо.
- Дядо, деденце, ела ти да си посрещнеш внучката, че баба пак обърка репликите - още по-силно се развика Джоди.
- Ида, дядовото, ида - показвайки се от къщата, отговаряше Дядо Драго… - Ти на баба си кусур недей да връзваш. Стара е. Затова бърка репликите.
Баба Ези с престорена обида се врътна кръгом и влезе в къщата, за да остави двамата бивши първокласници да си се посрещат. Потъна в тенджерите и тиганите, маскирайки се на заета, за да измисли как да се справи с Джодините решения. И както се нагласяваше в костюма на заетостта, тя се сети, че трябва да се обади на дъщеря си. Маскирана недомаскирана, набра деветцифрения номер и набързо обясни, че Джоди ще остане при тях две седмици, за да се нарадва на селската си свобода, и ще се върне на училище.
- Бабо, на каква се маскираш днес? - попита Джоди, подавайки малката си главичка иззад полуотворената врата на бабината кухня.
- На заета с готвене и мислене жена - отвърна бабата.
- Моля те, бабче, остави мисленето за по-добри времена, че съм гладна - провлачи нежно Джоди
- Две седмици, млада госпожице, две седмици ще имаш пълната свобода да вземеш решение да се върнеш в училище и да продължиш втори клас - рязко каза баба й и съвсем забравила за мисленето, се унесе в готвене. Когато се обърна, видя дядо и внучка, седнали край масата с нож и вилица в ръка да нарязват глада си на малки парченца.