Лазурни
късчета
кладенчова
блока
струят
от вени,
сънени.
Кървят
приказките
на телата ни,
лекокрили.
Една синя
звезда
по между ни
топли
разстояния и
длани.
Брези
се стелят
по пътеката,
тихичко.
Болят
треви
в шепотна
нежност.
Чуваш ли
в мен
дъждят
силни
пламъци,
стон
от подземни
води?
Чуваш ли
камбанени
очите си...