автор: kali

На ранна утрин в здрачната прегръдка
заспалото сърце прозява се лениво
и мързеливо се обръщам пак
не искам още да се будя.
Нека е сумрак и в тебе да се
сгуша като дете в майчината гръд.
Прави се, че часовника не чуваш
и в мисли сладостни ума обвивай...