автор: seso-sms-o

Тичаш срещу мене - весела, щастлива,
стиснала в юмруче с детска доброта
камъче и пухче и перце немирно -
мънички богатства - дар на есента.

Звънкат във гласа ти медени звънчета,
в погледа ти ведър - празник се таи,
в мислите ти пърхат палави щурчета,
вятърко край тебе стихове шепти…

Зная - ще превърне хукналото време
дните ти лазурни в тайнствен йероглиф,
пуха и перцето - във лавини нежност,
камъчето обло - в камък на Сизиф.

Срещам те усмихнат - до небето литваш,
трепкаш като птиче, пляскаш със ръце…
Давай! С пух тополов, дъще, ме засипвай!
С камъче улучвай моето сърце.