автор: Wendy

Уверен си, че вечно ще те искам.
Тъй сигурен си в своята значимост.
Подхвърляш ми по няколко огризки
от онзи трон, на който те въздигнах.

Но аз отдавна стъпвам по земята.
И в облаците виждам само дъжд.
И вятърът си е сезонен вятър.
А ти не си разтърсващият мъж,

за който бях готова да премина
през всичките ужасни девет кръга.
И който не сезони и години,
а цял живот красиво беше лъгал.

Сега дори не искам да съм с тебе.
Тук пътят ни завършва със завой
към острова, където - тъжен, беден,
Единствен - ме очаква още той.