Защо не вярваш?
Ти ще бъдеш с мен!
Наречен си за моите обятия...
Щом от съдбата си ми отреден
не може да те хване и разпятие.
Каквото и да правиш- ще си мой!
В ръцете ми е твоето спасение.
Ще бягаш, ще се връщаш с вой...
и кучките проклех - да станат червеи...
Повярвай вече - неизбежно е!
Дори от мен да се отдалечаваш
накрая в моя пристан и крайбрежие
и да не искаш - ще оставаш!
Накрая, колкото безверен и да си,
все пак на мене ще повярваш,
че аз ти пожелавам себе си...
И ще си мой. Да му мислиш тогава!