Една монета падаща от покрива на осмия етаж ще види:
Две танцуващи деца във хола, унесено-щастливи оставили телата си от странна музика да движат? Откраднат миг на младост .
Четиринайсет секунди преди консервната кутия
Седми - прегърбена старица писмо ли пише с броеница от сълзи върху измачкания лист. Кой ли чака да го стоплят тези думи там?
Тъжна тишина е шести - няма никой тук. Часовник със махало се оглежда в застиналото огледало. Котката яде от кухненската маса.
През пети преминавам много бързо -
разсипани безспир думи на враждуващи съпрузи. Входната врата рязко се отвори. Надолу...
Очи на на мъничко дете ме гледат с интерес няколко минути. Покрай този прозорец винаги ще преминавам много бавно, напук на времето са
тези мънички очи.
Замръзнали лица гледат новините в телевизора.Те не знаят, че всичко се е случило още преди да се е случило. Празно идрънчаване на нечии откраднати мисли в една кутийка под леглото.
На втория етаж асансьорът никога не спира. Глуха спирка. Жена пере в почивки между готвенето и сериали. Тук се чакат важни гости от провинцията -намирисва печена тиква. Оранжеви проблясъци в мътното стъклото на фурната.
На първия е вечен шум - тук живеят седемтима. Израстнали лозя прозорци скриват от света. Какафония от звуци - телевизор, радио, прахосмукачка и трясък от варели. Някой е забравил....
Време бе и аз да падна точно в празната консервена кутия изхвърлена от шестия етаж.
....отключена душата разнолика на този дом за чуждите очи на малката монета.
И нека мен да ме погледне някой преминаващ по небето гълъб.