 |    Вечността е докато някой знае понятието Този път не занесох вода за цветята на татковия гроб.
И на неколцината приятели, които по странно стечение на обстоятелствата са погребани наблизо. Този отсек от варненските гробища наричам "парцела на моите хора", но го посещавам рядко. Само по задушница и "специални" годишнини от смъртта им. Защото не успявам да свикна с усмихнатите им снимки, вградени по паметниците. Имам чувството, че ей сега някой от тези, които до един бяха шегаджии преживе, ще ми намигне откъм паметника си... Как ли са им подбирани портретчетата? Изглеждат ми така, все едно всички фотографи са използвали за прототип гримасата на Мона Лиза. И близките са сложили точно тези снимки. Доста поучително. Татко и приятелите все едно ми казват :"Виж ми окото! Тука корабче плува ли?"
Не занесох вода, защото някой е направил нова чешма съвсем наблизо. Пише: На съпругата ми Мария. Другата част от надписа не запомних точно; беше нещо в смисъл, че това дарение е направено, за да се ползва от хората за вечни времена. И там също имаше снимка. На миловидна жена с леко повдигнато крайче на устните. Но сигурно си въобразявам.
Сега се мъча да дефинирам вечните времена.
Публикувано от BlackCat на 04.11.2006 @ 20:39:16
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Вечността е докато някой знае понятието" | Вход | 14 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от plamen на 04.11.2006 @ 21:11:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Тъжно и човешко, Ст.., Бог да прости... |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от copie на 04.11.2006 @ 22:23:54
(Профил | Изпрати бележка) | | и няма шанс за живите да разберат, докато са живи :( колко всичко е суета, май... |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 05.11.2006 @ 06:16:25
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Във всяка чешма има вградена сянка на жена. И легенда има, но малцина я знаят. Още по-малко я разказват.
Сигурно духът на тази жена ти благодари от някъде. Сигурно ще се повърти известно време около теб и ще се погрижи да ти се случи нещо хубаво.
Аз ти благодаря просто така, земно... |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от libra на 05.11.2006 @ 06:18:47
(Профил | Изпрати бележка) | и аз вчера стоях сгушена в якето си с една от тези шапки дето приличат на бейзболна (мъж ми я отстъпи, за което съм му благодарна) и гледах как майка ми в черното си кожено палто и розоволилаво червило реди цветя -
ненавиждам всичките тези снимки по паметници, некролози, вестници, вчера видях как едни хора прегръщаха един камък, на който бе издялан нечии образ, вероятно им липсва - болезнено..
милост за живите уффи.
това е.
можеш ли да дефинираш безкрайното в крайния свят в който живеем..вечността я носим в сърцето си и за мен няма нужда нито от снимки, нито от какъвто и да е друг земен израз.
мир на душите им - където и да са |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от Bachi (bachi1980@abv.bg) на 05.11.2006 @ 06:23:08
(Профил | Изпрати бележка) | "Вечността е докато някой знае понятието ".........
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ;) |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от Marta на 05.11.2006 @ 06:28:48
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Аз почти не ходя. Помня си ги живи, моите баби. И дядовците.
Загадъчните усмивки на снимките по паметниците...Въобразяваш си! Въпреки, че и на баба снимката е точно такава - отнесено леко усмихната |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от butterfly на 05.11.2006 @ 08:31:37
(Профил | Изпрати бележка) | | А аз се замислих дали изобщо някой ходи на татковия гроб да носи цветя или вода... и ми стана ужасно тъжно, че съм толкова далеч, може би някой от роднините. Сетих се и за портретчето на паметника. Точно такива са, уффф, не бях се сещала, благодаря ти! Мир на праха им и милост за нас, живите! |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от kristi на 05.11.2006 @ 08:41:09
(Профил | Изпрати бележка) | Докосна, Уфф, докосна нещо в мене, което винаги ми е тежало. Далече са могилките на моите близки мъртви и рядко слагам цветя там. Но нося в себе си усмивките им от времето, когато можеха да прегръщат...
А вечните времена....относителност някаква, като вечното в самите нас. Има го, докато ни има на тази земя. |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от Rhiannon на 05.11.2006 @ 14:20:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Като го прочетох си помислих, какво бих написала за тате, ако вече не беше между живите /слава Богу, за това че е жив/, с който постоянно сме в конфликт и не можем да проведем един нормален разговор без да се скараме... и си представям един човечец със сравнително среден ръст, атлетично телосложение и вечната цигара в ръката ... и се разплаквам. Благодаря, че ми напомни:) |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от pafka на 11.11.2006 @ 21:56:08
(Профил | Изпрати бележка) http://pafffka.blog.bg/ | Въобразяваш си, разбира се, но какви приятни неща!:))
Ама айде остави ги те сами да се дефинират, а?! |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от I_naistina на 12.11.2006 @ 04:04:52
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | много се чудех дали изобщо да коментирам, останалите коментари ми харесаха, някои от тях бих написала и аз.
най- силно впечатление ми направи "Виж ми окото! Тука корабче плува ли?"
Наистина няма лъжа в точно тези очи и си приличат... били са, са, ще бъдат такива каквито ги помним докато... .
Понятието е рамка, да. Отвъд понятието само се чувства, всеки по своему и както може.
Много силни внушения, Ufff! :) |
Re: Вечността е докато някой знае понятието
от ra4e-ton на 14.03.2008 @ 20:46:52
(Профил | Изпрати бележка) | Натъжи ме, Уфи... Сълзите и смеха се редуват понякога безумно едни до други...
Почувствах го с ума си, но не и със сърцето си. И слава Богу, не искам да стигам до края на тази пътека! Което не ми пречи да ти съчувствам... :) |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 765
ХуЛитери: 4
Всичко: 769
Онлайн сега:
