автор: liato

Щом си тръгна, зная, че няма да страдаш.
Ти имаш себе си,
ти си богат със видения,
сам си се борил с ужасните,
сам си създал и прекрасните.
Силен си,
няма да страдаш.
Може би само понякога,
ще те преследва липсата
на нещо недоизпитано,
нещо, което си разгадал наполовина,
нещо, което е идвало в ранни привечери.
Нещо със вкус на къпина,
набрана край прашните пътища.
Нещо забравено,
нещо намерено,
нещо недоизпитано.