Не се опитвай да ме дефинираш.
Самата аз не зная правилата
и не познавам себе си и другите.
Зная, че имам много лица.
Зная, че имам много съдби.
Зная, че трудна съм за понасяне,
с тези мечтания и копнежи.
Но кой не е...
Кой няма скрити в себе си:
сто жалки гнома,
поне две феи и няколко вещици,
за да разливат лудо биле
в безлунните нощи.
Или другите нямат,
залостени в себе си,
тежки врати, зад които да скрият
още лица и желания?...
И ако е тъй, то тогава сама обитавам свят,
пълен с измислици и напразно
търся приятели.