Всеки сезон те рисува.
Защото си изумителна!
Зимата... Зимата те тъгува от сняг.
Знаеш ли?
Следите на заблудилите се в снега те описват.
Смъртта от следите им живее в очите ти ,в устните,
в тялото…
Защото си изумителна!
Пролетта! Знаеш ли нещо за нея.
Навярно нe. Красивите знаят най-малко за себе си...
Защото си изумителна!
Лятото една река ще ме прикове
към едно дървено мостче...
И всяка скочила риба ,ще бъде
пирон в ръцете ми,
пирон в краката ми...
Ръждивите гвоздеи на едно дървено мостче.
И ти ще дойдеш да избършеш кръвта от нозете ми
със зелено листо,
с което някога, някое /моето/ закъсняло дете,
ще рисува потопило четка в отсрещния бряг..
Защото си изумителна!
Есента...
Есента е прелюдия към зимата.
А зимата...
Зимата ти си изумителна!