автор: infinity

извърна очи
от лицето ми вятърът
разтвори завеса от плътен пейзаж
няма следи
неизбродени крачки
извайват вчерашна адаптация

ще се счупвам на късчета
след обезумели залези
по лактите на дъждовните локви съм пясък
шумна ще бъда в ухото на капката
някъде ще си
под мълчанието на слънчево-сив камък

само по мръкнало
само след сенките
глупава и объркана ще си спомня за теб

крещят молекули в издрасканите ми шепи
на отсъствия
влага
и лунни истерии
реката
която тече към всички усти е свещена

само за малко
само не утре
ще се пресегне мисъл червена към теб

ще си достатъчно умен
да излъжеш душата си

и пак ще се търсим
а ще сме един до друг