автор: white_tulip

Сделки, планове, чертежи,
Издигат се империи, градежи
Сметки, интереси и ламтежи-
Преплитат се интриги, мрежи…

Но отдавна търси се едно,
Известно, просто, лесно-
Основно за живота ни звено:
Щастие !-безкрайно е известно.

Въпреки това добре се знае
Трудно се открива , малко трае,
Незнайни пътища чертае
За хорския ламтеж нехае.

Това, което щастие наричаме,
Неспирно след което тичаме,
Оказва се загадка и мечта,
Спираща бега ни към смъртта.

Щастието, казват , че е факт.
То крие се в простичкия акт,
Егоизма да отстапи от върха,
Човек да е един със света.

Тогава нежен и безкраен
Пулсиращ, жив, потаен,
Без време да го притежава
Човек със Дух се припознава.

И чудесата просто стават
Враговете си прощават,
Красивото у нас лекува.
Всичко е сияйно и ликува.

Дори да трае просто миг
Щастието си прилича с лик
Събрал в едно човека и света,
И времето изтрил с лекота.