автор: Nezy

Една премерена и тиха,
и кротка есенна любов.
Без лудостта на младо вино,
без пропасти и страст, и зов.

Спокойна - като стари стихове...
Като завършено платно.
Като открит отдавна бряг.
Безценна - като възкресено злато -
и крехка - като дирята, която
оставяме във падналия сняг...

Притихнала - като душа в молитва.
Затрогваща - като трептяща нота.
Любов, откупваща ни от смъртта
с последната монета на живота.