Душата ми плаче със сини очи
И болката в кристалните капки налива...
Не искам да зная...
Недей...
Замълчи...
Знам, че лъжеш - така ти отива...
Приличаш на уплашено малко момче
С перчема си рошав, с очи ококорени...
Лъжата, изопнала твойто лице
Бавно трови красивите спомени...
Не искам да зная...
Недей...
Замълчи...
Играеш прекрасно и аз ще играя,
Нямам сили да тръгна, а страшно боли...
Как без теб да живея не зная...