автор: fadul

Все на три ми върви - ех, съдба!
Трима братя ме пазят от нея -
от триглавата страшна ламя
(нечаровна половинка на змея).

В три часа (ама в три сутринта)
разиграва се втръснала сцена;
огън, жупел и шум от крила
и глава някъде търколена.

Малоумници са за мен те!
Боже мой, как мори простотата!!!
Аз съм всъщност поредно менте
с равностойност на четири карата.

Разказвачът-мошеник ме взе
от бунището и ме изтърка,
изтъргува ме, купи си две…
Днеска всеки с писател го бърка.

И така, мили мои деца
си стоят открай време нещата -
стигат само голяма уста
и мизерните четири карата.