автор: dubrav

/По "Лудите, лудите, те да са живи..."/

Нормалните! Те, те да са живи и здрави! Неприятно ли звучи, на фона на дядо Вазовото? Дървенее някак си, а? Като клечка за зъби след хубаво хапване...

Но това е истината. Светът се движи бавно и полека. С тъпа и почти ясна логика и последователност. Понякога даже се повтаря. С нехайството на дете, веднъж като трагедия, друг път като фарс. И основното в него са тия - нормалните. Дето блъскат от 9 до 5, а после си имат семейство, морал, религия и... телевизор.
Едно, че са мнозинство, и друго, че им остава време да направят нещо, толкова тъпо и незабележимо, колкото например да преметат на етажната площадка. Което другите, лудите никога няма да направят.

Нормалните имат свое, нормално общество. И дори да споделят с него само сериалите, те са част от голямата сива общност, която бачка и бута света. Нанякъде.

А лудите - те имат свой живот. Те нямат общество. Те нямат избор. Те са - лудите. Онези, които правят живота цветен, които показват и другата страна, другата гледна точка, шантавото мнение... които умират сами. Които нямат бъдеще и наследници.

Можем и без тях. Нали? Нали си имаме телевизори. Нали си имаме семейства и общности. Нали възпитаваме децата си - добри, умни, послушни, трудолюбиви... Нали това искаме? Нормални деца, нормално бъдеще, нормален живот.

Нека си признаем, а? Много са готини, ония, лудите... но нали не бихте създали детето си такова? Нали ще го възпитавате? Да не прилича на ония, странните.

Нека не се лъжем. Няма смисъл - просто от 3 минути ви водя за носа. Просто проблема не опира до лудите и нормалните. Проблема е в разделението. А ние започнахме с него. А когато мислим през разделението луди - нормални... явно сме от нормалните...

От ония, които определяме лудостта, стиснали нашата нормалност в юмрук...