автор: vip

В пухкавостта на най-желания си сън
се гмуркам до неподозирани,
измукващи ме
дълбини.

Преобразявам се като вълшебник.
Поемам смисъла на водораслите.
И дишам с тяхната
метафора.

Жадувам да открия зиналата паст
на най- свирепата акула.
Нехайно (между другите и жертви)
вътре да проникна.

И там да се развихря
отпускайки въжетата
на оня стар балон-
на детската ми неизползвана
фантазия!

И да взривя фалшивото,
подтискащо ни от самото изначалие
коварство-
удобно скрито зад добре обмисления,
лицемерен жест!

А стигне ли сънят до бариерата,
граничеща със новата зора,
да я превърна като маг
в поредното..
сънотворение.....