автор: 0805

Добре де, ще вървим така, една до друга.
И нищо, че пътеката е до полуда тясна.
Тайно ще разхвърляме трохи от думи -
следи за връщане или храна за гарвани.

С отчаяни до синьо, костеливи пръсти
ще ровиш тихо по изгнилите копнежи,
ще пълниш кошницата ни с отровни гъби
и с кискане през рамото си ще поглеждаш.

А аз ще вярвам. Във зелената ти същност.
Венец ще ти плета. От мъх и диви ягоди.
С жълъдови спомени ще те прегръщам,
ще пиеш светлина, ще ме обичаш в бяло.

И нищо, че пътеката е до полуда тясна
и приказно непроходима е твоята гора.
Една до друга ще вървим, ще има място.
Аз - твоята усмивка, ти - моята съдба.