Мога да виждам в зелено,
тъмнозеленото на водорасли,
които мокро са обвили скалите
в крайбрежието,
и леко галят ръцете,
които искат да ги докоснат,
без болка.
И светлозелено, като мъха
по стеблото на дъб стогодишен,
израстнал в средата
на влажна и мрачна гора.
Прозрачнозелено,
заключено в стъкълце,
парченце от слънцето,
омекотено,
с огладени краища,
без болка,
просто зелено и безнадежно.