автор: piron

предназначено.

Всяка сутрин е глас
и прилича на зелено спомняне
Също и твоята добра ръка
от която тънеят краката ми

Виждам надалече без теб
толкова надалече
че хрипти снега

Между брадичката
без изход
и хризантемите
си любовта
която мърда в мен

Гръбнакът ми ще счупи дългата си кост
до свършека на лятото

и всичко друго никога
не е било
или поне живяло е
на друга улица
Това е

(гледката, която ме подпира)