Имало едно време, в едно малко село преди много много години една малка къщичка,
в която живеели трима баратя. Всъщност това е било преди толкова много години, че не
помни дали наистина къщата е била малка, колко са били братята и дали наистина
всички са живели там.
По-важното, че там все още живеел най-малкият брат. Казвал се Станко
и негова работа била да пасе овцете.
Та от известно време Станко се занимавал с овцете, но се случила суха година. Налагало се
да извежда овцете чак горе в балкана където винаги можело да се намери прясна паша.Та
се налагало отвреме да отмръква в гората.И един ден освен с овците се върнал в селото
и с невеста.И не каква да е са самодивска невеста.
Самодивите , ако случайно не знаете, са едни такива странни създания.Красиви
-не направо прекрасни жени-които обичат да
танцуват нощем на някоя полянка в гората както майка ги е родила,а денем се превръщат
в сърни или се крият в пещери.Има само едно нещо което ги вълнува повече от танцуването
нощем и това е да омаят някой момък (нали не мислите ,че самодивите се пръкват току така).
Освен това владеят и странни и могъщи сили.
Това , че Станко се беше върнал със самодива значело само едно - тя чакала мъжка рожба.
Самодивите рядко , много рядко имат мъжки рожби.И тъй като от момче както може
би се досещате самодива не може да излезе оставят детето при бащата.Никой не знае
защо понякога постъпват така.Казват че е от любов....
Скоро се родил и сина на Станко,когото кръстили Янко (странни имена са
си избирали тия хора).Когато пораснал не минала и година и майката се върнала в гората
и оставила баща и син да живеят както могат.
А не им бил съвсем лек живота-бабите одумвали ,дадяовците ругаели.Одумвали,ругаели
и се страхували.Едно от майката на Янко,едно от самия него.Зашото бил откърмен
със самодивско млако.Щял или да стане юнак на юнаците или по-дявол и от дявола.
Та заживели баща и син в малка къщичка накрай селото.Хем на спокойствие от съселяните си,
хем по-близо до гората.От гората нощем Янко чувал чудна песен и от баща си знаел ,
че майка му му пее.А понякога и баща му излизал вечер и се връщал
чак на другата сутрин.Тогава не чувал майка си да пее-явно с баща му били заети с друго.
Минали се неминали 16 години.ПОраснал Янко,почнал и той да пасе овцете.Кой знае
докога щяло да бъде така ,докато една вечер баща му пак не излязъл както правел понякога.
Но не се върнал на другата сутрин.Тръгнал на сутринта да го търси.Цял ден търсил,
та цялата гора претърсил.Чак надвечер чул някой да го вика.Тръгнал натам и попаднал
на самодивското сборище.Но нямло весели песни и танци ,каквито имало обикновено по-самодивските сборища-всички били посърнали.
Там на поляната повити лежали майка му и баща му (майка си
едвам помнел, но веднага я познал),И му заговорила самата дива-самодива:
-Майка ти и баща ти ги умори сама Вила-самовила.Дълго гледаше и злобееше против майка ти и баша ти.Сега иска да умори и теб.Ние ще вземем
посестримата си.Ти вземи баща си и го погреби както подобава.
И мигом самодивите изчезнаха.Остана само една ,която разбра че му е сестра.Присъпи напред
с наведена глава и му каза:
- Вила-самовила стреля със стрели чернопери.Кога стреля не пропуска- вземи си голям щит.
Язди крилат елен който я носи по бързо от вятъра.Не успееш ли да я убиеш отведнъж
ще избяга и после не можеш да стигнеш - вземи си голям боздуган.
И после и тя изчезна.
Погреба Янко баща си.После продаде всички овци отиде при ковача, който му изкова щит и
боздуган които никой в селото не можеше да вдигне освен Янко.подир няколко дни нарами Янко боздуна и щита
и тръгна към гората.Задумка по щита и завика вила-самовила.
Ако не сте знаели какво е самодива веротно не знаете какво и самовила.Самовилите са почти
като самодивите.И те нощем танцуват и играят по поляните често заедно със самодивите.
И те обичат да хванат някой момък.Но пък като хванат му избождат очите за да не може да бяга
и го държат докато не го уморят.За разлика от самодивите са злобни и коварни.Рядко се случва
да пощадят човек.Само ,ако е малко момиче може да го задържат да им слугува няколко години
и евеунтално после да го пуснат.Най страшната и злобната от всички самовили се казва
вила-самовила(при самодивите е дива-самодива) ,а не-достатъчно големите наричат вили(диви при самодивите).
Обикновено вила-самовила язди черен крилат елен.
Да се върнем на Янко.Колко викал не знам,но по някое време се появила и вила-самовила.
Едвам се появила и пуснала стрела по Янко.И така обикаляла яхнала крилатия
елен пускала стрели откъдето сварела , а Янко се криел зад щита си.Бесняла,фучала и хвърчала
(всъщност елена хвърчал,тя само яздела).И така докато свърши стрелите.А Янко това и чакал.
Оставил щита на страна ,хванал боздугана и го хвърлил с все сила.И ударил вила самовила точно
между очите.Паднала вила-самовила,паднала и не станал.Но останал крилатия елен.Хвърлил
се той с рогата срещу Янко.Хванал го той за рогатаи тръгнали да се борят.Може би щяло
да свъши зле , но се появили самодивите ненадейно (умеят ги тия работи те) начело
с дива-самодива и укротили елена.
-Ти се пребори с вила-самовила,но посестримите и злобеят някъде в гората и чакат.Коварни
и зли са.Ще чакат и ще те уморят когато си слаб и не очакваш.Не мога да ги удържа.
По-добре бягай далеч от тук.
Янко свъси вежди ,но кимна.
- Именувам те юнак Янко.Ще пеем песни за теб.За теб и майка ти и баща ти.Да не забрави никой името ти.
...
Върна се на сутринта юнак Янко в селото.Събра каквото беше останало от покъщнината му в една торба.
Нарами боздугана и щита и тръгна по селският път.Погледна към за последно гората , която му беше
като майка.Заслуша се в първите пропели петли в селото.Пое дълбоко въздух и почуства мократа
от росата трева и разните миризми от селото (вероятно най-добре е почуствал тия от оборите).
Въздъхна тежко и тръгна по широкия свят където щеше да се прослави с още много юначества.
/*
Току що го свърших и не знам дали е добре.Още не съм го чел , ама много ми се спи.
Дано тоя път да е добре,щото ако не е няма да се занимавам повече с него