автор: Veselin

В онзи град,
за който липсват думи,
ме стоплят и начупените керемиди.
Приличат повече на люспи,
одрани от тела на риби...
Там кулите се пъчат посред пладне
и ветровете ми се блещят допотопно.
По залез пръстите ти посиняват
От студ.
С дъха си ги затоплям.
Във онзи град,
за който липсват думи,
аз няма да те имам.
Това е толкова логично.
Но само ако ме прегърнеш,
ще видиш колко те обичам...