автор: Vesan

Лист отронен във късната есен,
струна пееща припев познат,
лъч в очите и ражда се песен,

и се ражда нечакан, мил свят,
и се събужда пак във мене
стих забравен. Нежен звън
на китара ни грабва пленени.
И живота прилича на сън.

От безкрая на цяла Вселена,
от космически мрак и звезди,
от метежните вихри червени
на пожари, от скръб и беди
се събужда пак във мене
стих забравен. Нежен звън
на китара ни грабва пленени.
И живота прилича на сън.

Топлината на твоето тяло,
светлината на твоите очи,
нежни думи след дълга раздяла
и целувка под лунни лъчи
ще събудят пак във мене
стих забравен, с нежен звън
на китара ще бъдем пленени.
И живота ще бъде пак сън!