автор: sibila

на Мама

Заспала под купчина пръст
и бури не жалят нейният кръст,
съдбата жестока така отредила
и истинал за миг нейният лик.
Красива и млада
замина си тя,
остави детенце
със самотен баща.
Бъдеще няма
без моята мама
и умрял е света
за детската душа.
Върни се,искам да крещя,
обичам те-тайничко шептя
и чакам те с новата зора,
но надеждата умря с последната слънчева светлина.
Ореол за мен си ти,
останаха безброй несбъднати мечти,
в сърцето ми ще бъдеш само ти,
Мамо, моля те всичко ми прости...