автор: nafaka

Понеже не разбрах от синоптиците
прогнозата за свойто „утре",
ако вали, ще се намокря ли,
и всъщност...ще осъмна ли,
внимателно ли ще премина
кръстовището, на което
за първи път се срещнахме,
целувахме се там, но ето
случва се понякога,
замислено пресичам
нечии пътеки, не виждам
себе си и никого,
разчиствам стари сметки,
така забързан (за къде ли?)
блъснах се в момче на ъгъла,
с усмивка и букет в червено,
и знаеш ли, видях се
преди хиляди години,
изтръпнал от очакване,
от мисъл - ще те има ли,
не чувах синоптичните прогнози,
не ме интересуват и сега,
но слушам ги (защо ли?)
и искам да те срещна
точно на мига и тук, веднага,
така да се затичам, да ти кажа,
забравям вече (хиляди години?)
че всъщност истинското е в
„обичам те"
Това е.