автор: miglena

Три капки парфюм се стичат по неразрязаната китка. В безлична патетичност.

Първата е разчорлена русолява пиявица. Нехайно се впива в бледоликата сивота на празния пулс и замира гладна в ъгълчето на кухото безразличие. От лявата буза на ъгъла ехти на неналичност. Дясната буза прохлипва в сълзливо нямане. Толкова е пусто, че и вендуза би се задушила от без(въз)душност.

С походка на неоседлан жребец, втората обхожда слабо охраняваните граници на вените. Едно по-рязко отмятане на перчема на подковата и граничната бразда ще рукне ... Твърде елинистично. Дори без юздите на здравия разум, жребецът избира да се научи да прелита над бариерите между езерото на сенките и острова на живородените.

Третата свенливо повдига дантелено було за първа и последна целувка със Зефира. Цялата в нанизи от благословена светена роса. С диадема от пеещи мимози и жасминено сребро. Без пръстени, без клетви за вярност ... Зефирът няма време за оброци. А в ухайна патетичност, китките на парфюмената капка са разрязани по рождение.

... Затова Зефирът прелита безспир и напосоки по Земята - да дарява с капка човешко щастие всяка трета изчезваща следа от парфюм ...