автор: nikoi

"Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене..."
Дамян Дамянов

Не мисля. Аз го зная. Ще се случи.
Ще бъде ден, еднакъв с всички други.
От твоето Далече ще получа
писмо... дошло от ТЕБ да ме събуди.
Ще падне крепостта. Ще се смаля
до цвят на неродена незабравка.
Или ще стана дъжд. Ще заваля,
ще ме изпие някоя канавка...
Ще стана песъчинка. Ще бода
под собствения си клепач. До сляпо!
Или една несветеща звезда.
Хвърчило, изоставило канапа...
Прости ми прозаичните неща!
Прости ми сивотата, суетата!
Преглъщай и прощавай обичта,
която ще ти давам занататък!
Прощавай... И когато се простим
ти с мен, а аз най-вече с мене,
ще имам нещо вечно. Теб ще имам
в това отчаяно стихотворение...