автор: smehuranka

Отваряш очи. Ах, какво прекрасно небе... какви облаци...
Глупости! Пак халюционириш - няма никакво небе, това е тавана на стаята. Усещаш някаква тежест върху себе си. Нищо чудно - нечии крак лежи върху теб. Отместваш го внимателно встрани. Надигаш се леко... май снощи пак е имало купон. Ами да, в главата ти изплува смътен спомен - Иван се прибра снощи и донесе от дядовата ракия... а дали не беше Пешо... или пък Киро... понечваш да станеш и чак сега установяваш, че не си в леглото, а на пода. Полагаш малко повече усилия и ставаш. Изведнъж ти причернява, завива ти се свят... и как те цепи главата... Хмм, май в крайна сметка ракията я е донесъл Киро. Залитайки и препъвайки се в "труповете" по пода, които междувпрочем не се сещаш да познаваш от някъде, с много усилия успяваш да се добереш до тоалетната. А там някакъв прегърнал тоалетната чиния и заспал... Най- накрая успяваш да го избуташ от тясното помещение... След няколко минути вече си пиеш кафето на терасата - единственото свободно място, където не вони на алкохол. Поглеждаш си часовника... О, боже, закъсняваш за лекция... май... Всъщност днес е неделя и нямаш лекции, но това ти няма откъде да го знаеш. Изпиваш си набързо кафето. Избираш си едни обувки от купа, които ти харесват и ти стават... Или по- точно само ти стават, защото в тъмния коридор нищо не можеш да видиш. Излизаш навън. Бъркаш в джоба, за да извадиш ключа и да заключиш... Ами сега, ключа не ще да влезе в тъпата ключалка... След солидно количество псувни и кратък размисъл установяваш, че това въобще не е твоята квартира. Напъваш се да си спомниш къде се намираш, ама безуспешно. Поредната безпаметна нощ... Добре, тогава решаваш, че ще погледнеш адреса долу на входа, като излезеш. Да, ама не. Някой си е прибрал табелката за спомен от някоя такава нощ. Лутайки се между блоковете в търсене поне на една табелка, която да ти подскаже малко къде се намираш, срещаш лелка на средна възраст. Питаш я къде се намираш, а тя те гледа като извънземно и ускорява крачката. Продължаваш нататък... Ах, ето я автобусната спирка Разписанието на автобусите обаче е старателно изтрито от малките квартални хулигани, така че е абсурдно да разбереш кои автобусни линии минават оттук. Е, все някой автобус ще мине... Седиш рано сутринта в неделя на автобусната спирка сам с подпухнало лице, измачкани дрехи и две съвършено различни обувки /в тъмното не си успял да yцелиш две еднакви/... И тази глава как те цепи само... Седиш сам на спирката в непознат квартал, чакаш някакъв автобус, който кой знае кога ще мине и си мислиш: "Къде ли ще е купонът довечера "

06.03.2004.