автор: infinity

(експериментално)

с изолация на влага убивам тишината си
синьото на капчици не е разкаляно
(кристално е)
изстинало парченце дъжд
непожелало кантове на локва

а локвите са плетка на въжета
от седмото небе
погледнати
горите са дантеленото бягство
на петната -
птици без гнездата си

и сигурно заровен ли е
споменът
ще види линотипност в липсата
когато е отвит
ще бъде еластичност

в очите на завързани лиризми
емоцията има цвят на смисъл
единствено когато
въжетата са спуснати
(поне)
от дъждоносец