автор: fightingone

VІІ

Вътре твоите очи са прозорци
към страна, в която имам яснота.

Вътре твоята гръд е море,
което ме притегля към дъното.
Вътре твоят ханш е мостик
за моите кораби, които се връщат
след дълго пътуване.

Щастието създава въже,
с което лежа вързан.

Вътре твоята уста е пухено гнездо
за моя език, който ще излети.
Вътре твоята плът е светъл пъпеш,
захарен и безкрайно сладостен.
Вътре твоите артерии са спокойни
догоре пълни със злато,
което измивам с моите сълзи
и което някога ще се съизмерва с мен.

Ти приемаш званията, твоите ръце прегръщат благата,
които раздават първо на теб.

Вътре твоите нозе никога не са на път,
защото вече пристигнаха в моите кадифени земи.
Вътре твоите кости са светли флейти,
от които мога да изкарам вълшебни звуци,
които ще запленят дори и смъртта...