Когато сенките на вятъра заспиват,
когато утрото целуне се с деня,
тогава длан във длан, река в река прелива,
тогава спира своя дъх света.
А устните им - разтопена лава,
докосват се, запалват се, горят!
И лудост, и безумие, забрава
във тях пулсират и във тях крещят!
Телата им изтляват и изчезват!
В друг свят, на друга пръст лежат сега.
Друг въздух дишат, друг изгрев ще посрещат,
но те са двамата и са ръка в ръка!