автор: Freya

Не си до мен, а си ми сянка сякаш.
Усмихна ме, а после ме разплака.
Във теб умирах и в тебе се събудих;
Издирижира ме - сега съм пеперуда,
оплетена, във разни летни думи -
смъртта ми е хербарийно безшумна.
Не съжалявай -от истини треперя
и се предавам - във вечности се мери
изповедта ми, безразсъдно чиста,
която само пред тебе ще разлистя.
Несподелена и оная нежност
и тъжно в мен се блъска неизбежно.

Това за тебе искам да остане -
Хвърката нежност и едно признание...