На заскрежения прозорец
все тая птица уморена...
Отдавна изживяна пролет
краси душата й ранена...
Душа, изпълена със горест-
от небесата запленена,
към хоризонта, кротко молещ,
се носи гордо извисена...
Не я закрива облак бродещ
със свойта сянка неизменна,
не плаши погледа изгарящ
на нейната мечта неземна...