автор: LeeAnn

"Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец"…

Щастливецът го срещнал из Европата в далечния 19 век и въпреки твърденията му, че се върнал вече оттам, аз също го срещнах. Пак там! Само дето вече не гони тренове, а самолети. И дето не къта в пояса си гюлово масло, а алкохол от безмитна зона. И само дето не си носи хляб и лучец от къщи, ами плюска на аванта в самолета, "щот нали му влиза в билета". И само дето… вече сме 21 век.

Та, да ви разправям за бай ви Ганя, този модерният, от 21 век.

Качихме се, значи, в бусчето на аерогара София все пътници за Рим - българи, италианци - всякакви. Кой по работа, кой към дома… Качи се и бай ви Ганя, той и още двама - все кат` него - хубавци, с костюми като от разпродажба, малко омачканки, ама нали е костюм, к`во пък толкоз. И с вратовръзки! Е, то цвета баш не подхожда, ама то пък и италианците от мода много не отбират. Но пък GSM-а, ей го на, той е по най-последна мода /то зат`ва и пари за костюмче толкоз останаха/! На обучение отива човекът, на обучение чак в Милано. Ама тъпата банка, за която работи, билет с прекачване му взела. То да беше с прекачване на самолет, ми то - на автобусче. Ма, то, Рим - Милано колко ли път е с автобус? И дали беше Милано? Е, все ще се разбере, ма `секи случай нещо с "М" беше… Пък оная фльорца, консултантката де, италианката, дето ще го обучава, взима два-три пъти повече пари от него, пък нищо не знае. И пак ще трябва да й слуша глупостите… А па тия жабари к`ви са…
Добре, че от терминала до самолета пътят е 10 мин. с чакането, защото вече мислех да питам бай Ганьо защо, като не му харесва, не вземе да си се върне у дома и да не харчи на италианците парите!?
За мое щастие, мястото ми в самолета беше далеч от тази групичка, и покрай моите си притеснения, забравих за тях.

Кацнахме на летището в Рим. Запътих се към зоната за трансфер на пътници и не щеш ли, на пътя ми пак той - бай ви Ганя, и пак не е сам - ами са двама! На пътя ли казах? Простете неволната грешка на изказа. Не точно на пътя, а някъде там, ту отля-я-яво, ту отдя-я-ясно… Подпийнали юнашката, стискат пликчетата с безмитен алкохол… Търсят си паспортите и самолетните билети, а те, да им е*****…. все падат и се разпиляват, ама важното е, че шишета са тука, че тая пиячка чак от Дубай я кътат, да им е*****…. на мръсните араби…
Седях си последна на опашката и се молех Феята на светлината да ме направи невидима…
Невидима не станах, но и те успяха да уцелят опашката, докато бях на нея.

Продължих си по пътя с облекчение. Мотах се из летището, зяпах шарени магазинчета, снимах си копие на 12-цилиндров двигател за болид Ферари, пих италианско кафе, четох купено от София списание /ле-ле какви глупости имаше вътре, пълен ужас/ и си чаках кротко полета Рим - Барселона.
Настаних се в самолета, мястото до мен остана празно, което до някъде ме радваше, но самолета не потегляше. Някакво гадно чувство взе да се промъква под лъжичката и незнайно защо се сетих за онези две същества, които целеха опашката в зона "трансфер на пътници" и заради които си пожелавах да съм невидима.
Обикновено обичам да съм права, но не и този път. Познайте кой седна до мен! Точно той - бай Ганьо, онзи дето е тръгнал от Дубай преди 14 часа, ама нямало директен полет за София, да им е*****…., и зат`ва ще мине през Барселона за по-кратко, да им е*****…. на тъпите испанци…
Честно казано, разказът натам мисля да го спестя на вас, за да го спестя и на себе си.
Някак оцелях до Барселона, с помощта на една симпатична стюардеса, която като го усетеше, че започва пак да говори, веднага му носеше следващата доза "полагаем" алкохол, та или да заспи, или поне докато пие да мълчи…
Кацнахме в Барселона. Слезнах последна от самолета и поседях още 5 минути в гейта, за да съм сигурна, че няма да ги срещна при багажа пак.

Останалото за Барселона го знаете… Преживях няколко прекрасни дни там, колкото да се влюбя в него и да му дам името "Цветният град".

Но, и най-хубавото свършва. Това също. Тръгнах си към къщи - отново с прекачване в Италия. На летището се оказа, че поради "ремонти" /тогава бяха френските стачки, официално обявени като "ремонти" / на френските летища, полетите търпят голе-е-еми размествания. След два часа на опашка ме изпратиха при превозвача Ал Италия, за да ме качат на друг самолет. И на тази опашка си повисях около 45 минути. След обстойно разглеждане на паспорта и билета ми, служителят на гишето, със заинтригуван поглед и неуверен глас произнесе "София" и ме попита говоря ли английски. Не мога да обясня защо, вероятно съм била изнервена вече, но този въпрос ме подразни, и то необяснимо много. Отговорих му, вероятно малко злобничко, че говоря английски, френски и руски, но ако иска да ми обясни какво точно става, може да ползва испански или италиански - няма проблем - ще го разбера! Горкият човек се почувства неловко, защото взе да ми се извинява за неудобството и да ми изрежда възможностите за придвижването ми до София и да ме пита за предпочитанията ми. Казах му, че единственото, което искам е да се прибера в София, по възможност днес!
"Претовариха" ме на Луфтханза. Докато търсех гишетата на Луфтханза и висях на опашка и там, се чудех как е възможно да ми задават такива малоумни въпроси… После си представих гледката с "дубайския" бай Ганьо на гишето и простих на служителя на Ал Италия. Дано и той да ми е простил…

Полетът Барселона - Франкфурт мина спокойно и отпускащо. Стюардесите бяха приятни, красиви до колкото е възможно /все пак са германки , а нашите са си най-красиви/, усмихваха се, свършиха си работата, посрещнаха ни, изпратиха ни…

Бях на финала на това безкрайно дълго пътуване към дома - оставаха ми два часа до полета и два часа в самолета, и имаше реален шанс след още най-много пет часа да съм си у дома при семейството /бях прекарала в чакане и летене вече около 11 часа!/ Предстоеше ми последния полет Франкфурт - София.

Честно казано, не очаквах самолетът да е пълен с българи. Почти нямаше чужденци. Качихме се в самолета. На входа ни посрещнаха двама стюарди с впечатлителна външност - високи, мускулести… Брей, рекох си, интересно… В предишните полети имаше тук-таме някакви мъже в екипа, ама не заслужаваха внимание. А дали имаше въобще, хич и не помня… Пък тези, като ги гледаш, чак ти иде да се поглезиш… И то двама, при това и двамата доста добре изглеждащи. Чудна работа. Няма стюардеси в този полет. Странно. Защо ли?
За съжаление, много бързо си отговорих на този въпрос - веднага щом се отделихме от Земята - заради бай Ганьо, разбира се. До този момент, не бях обърнала внимание, че и той се е качил на този самолет и че отново не е сам. Дори нещо повече - бай Ганьовците имаха числено превъзходство!
В момента, в който самолетът се отдели от Земята, още преди да загаснат предупредителните светлини за предпазните колани, бай Ганьовците откопчаха коланите и станаха. Започнаха да ровят из багажа си и стюардите се втурнаха да затварят багажните отделения, защото самолетът не беше набрал височина, правеше завой в момента и от багажните клетки започнаха да падат чанти. Мда-а-а, добре, че бяха яки момчетата, че тези куфари нямат удържане… Явно не им беше за пръв път. С невероятна сръчност затваряха по три багажни едновременно и сложиха бай Ганьо да си седне. Сложиха го да си седне, но не успяха да го накарат да млъкне, докато текат инструкциите за безопасност, нито пък да си изключи мобилния телефон. "Ти ли, бе, шваба такъв, ще ми кажеш дали да си изключа телефона", рече бай ти Ганя, и колкото повече го молеха да си изключи телефона, толкова повече той парадираше с него. Не го изключи дори, когато стюардът го заплаши да му го вземе със сила. Накрая псуваше, че му е паднала батерията и не може да се обади да го посрещнат, но това е бай Ганьо все пак, какво да го правиш…

А най-много от всичко, Бай Ганьо обича да си похапва. Нищо, че след няма и един час си каца в родната страна - той за тая клопачка си е платил, включва му се в билета, значи - докато не сме кацнали, ще ядем и пием. То пък една храна! Тия кого си мислят, че ще нахранят с тия сандвичета!? Ей, момче, я дай още един сандвич насам. Може и още два. Ама от тоя вид ядох вече, няма ли друг модел, бе? Само два вида ли имате? Срамота! Знаете ли другите авиолинии к`ви неща дават за ядене? Ехе-е-е… Ми, няк`во винце имате ли? … Бяло става. Ма, само такова бяло ли имате? Ма, аз баш това не го обичам. Ми, няк`во червенко нямате ли? Ааа, имате… А! Ма, то е немско! Няма ли френско? Няма!? Ми хуб`оо, айде ще пия кола тогава. Ама, и вода, и кафе, де. Че, то, само с кола по-жаден ставаш… А, бирата свърши, значи? Че, защо толкова малко бира сте заредили…

Така протече същинският полет - от стабилизирането на самолета, та чак до началото на снишаването. Как издържаха тези две момчета на тези Ганьовски напъни - не знам. Дожаля ми за тях по едно време и си мислех, че е добре, че не са жени… Прибраха количката с храната и напитките и лично помолиха Ганьо да си сложи колана. Минаха и провериха коланите на всички Ганьовци и Ганки. Е, рекох си, кацаме, сега и те ще си отдъхнат… Ами! Забрави! Както допря колесника в Земята и пилотът съобщи, че ще рулираме около 5-6 минути и помоли никой да не става, Ганьо хукна да сваля чантите от багажните клетки и да пита "К`во рече пилота, че не чух?".
Ами да бяхте млъкнали поне за една минута щяхте да чуете, ама нейсе…

С облекчение престъпих прага на аерогара София. Беше 23.30 ч. софийско време. Повечето пътници бяха пътували като мен по 14-16 часа, за да се приберат. Бяха висяли по опашки, гишета и гейтове… На нашата аерогара работеха всички гишета! Пред мен имаше петима души, но реда ми дойде за по-малко от 10 мин. Последното изречение на бай Ганьо, което чух този ден беше част от разговор по телефона "… кацнах, да… еми как е …. като изключим обичайните опашки, е добре…."

Нямах сила да си кажа името, но ми идеше да изкрещя: "Къде видя опашка, бе, Ганьо Балкански! Чаках на опашка 10 часа, за да се прибера у дома! И ти беше там, ама там мълча, щото нямаше да те качат! И както стъпи в България взе да се оплакваш. Връщай се обратно в Германия да им миеш чиниите…"

Дойде си Ганьо от Европата, за малко само… Да разкаже колко са зле тия там, колко са глупави и колко по-второ качество от нас са, да си опере дрехите, да си оправи зъбите евтино и да напазарува парцалки от Илиянци….

Пък, после пак ще хване на път - пак по Европата, та може и до Чикаго чак…

****
"Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец"…

Поклон, Алеко!