автор: miglena

Опиянявам се от мисълта за словата, които не изричаш. Мълчи.
Онемявам от погледа, с който ме гледаш. Затвори очи.
Проглеждам за миг, когато се явяваш. Изчезваш...
Избледнява утрото, без да се развидели. Къде си?
Докосвам те безплътно и лудо. И ти полудяваш.
Влудяващо е, че изобщо не знам какво е това...
Доскоро си въобразявах, че е любов. Е не е :(((
Би могло да е приятелство. Това би било добре.
Но е повече от и от любовта, и от приятелството.
Не е достатъчно да си призная, че живея за теб.
Само аз знам миговете, в които достигах отвъдното.
Стремеж да уловя мимолетното земно щастие?
Неистови мечти да има "ние" докато сме живи?!
Ох, къде са словата, които биха могли да обяснят.
Няма с какво да сравявам - това е. Блаженство :)))
Някаква форма на нирвана, в която имам всичко.
Въпреки че всъщност нищо не ми принадлежи.
За пръв и последен път те моля и само за едно:
Бъди жив! И ако може - все така усмихнат.
Сякаш нищо друго не е нужно... Заблуда :)
О, искам да покоря света, за да ти го подаря.
Не света изобщо, а фантастичния, приказния свят.
Искам да искаш да ме виждаш, чуваш, докосваш.
Каквото и да е това, нека продължава още...
С теб се чувствам Шехеразада. Шейх си ти :)
Безкрайна приказка се случва в нета и на живо.
Заедно я пишем и няма "три дни яли-пили"...
Веселим се с всяко "здрасти", "как е ", "лек ден".
И най-незначителната фраза с теб е вид изкуство.
Вълшебно превръщане на всеки дъх във роза.
Вплитане на деня в нощта, на съня в реалността.
По магически, а всъщност толкова човешки начин.
Учи ме как и защо да живея! Доверямвам ти се.
Както на никого досега. Никога не ме предавай.
Аз не бих могла и да помисля да ти изневеря :)
Невъзможно - твоят образ е непрекъснато пред мен.
Смях. Какво се опитвам да обясня? И защо :)))
Това си ти. Това съм аз. Това е невъобразимостта...